подъсъставьныи

ПОДЪСЪСТАВЬНЫИ (2*) пр. Подъсъставьноѥ средн. в роли с. То же, что подъсъставлениѥ:

въ завѣтѣ ѹбо и н(а)слѣдника и подънаслѣдн(i)ка. достоино есть писатi и дары свобожѣни˫а. и съставноѥ и подъсъставн(о)е. (ὑποκαταστοτον) КР 1284, 306б; аще же подъсъставноѥ. или просто ѥсть. ˫ако же се рещи. аще не насл(ѣ)дить мене оньсица. да б(Ꙋ)деть оньсица наслѣдни(к). (ἡ… ὑποκατοστασις) Там же, 306в.